Норвежки и датски език – обща история, прилики и разлики

Норвежки и датски език: „Норвежкият не е ли просто датски?“ – Част 1: една северна езикова история

/in , ,

Норвежки и датски език: прилики и разлики

Защо норвежкият и датският език си приличат толкова много на хартия, но звучат толкова различно? Отговорът се крие не само в граматиката и произношението, а и в няколко века обща история.

В първата част на нашето сравнение между норвежки и датски ще се върнем към Калмарската уния, датското влияние в Норвегия и появата на двете норвежки писмени норми – bokmål и nynorsk.

Калмарската уния и общата история на норвежкия и датския език

Имало едно време на Север три кралства – Дания, Норвегия и Швеция. Те споделяли студени морета, дълги зими, кораби, търговски пътища и стари скандинавски корени. Но както често се случва в приказките, един ден съдбата решила да ги събере под една корона. През 1397 г. се ражда Калмарската уния – голям северен съюз между Дания, Норвегия и Швеция. На хартия трите кралства остават отделни, но постепенно Дания започва да играе все по-водеща роля. Копенхаген се превръща в силен политически и културен център, а датският език започва да заема все по-важно място в администрацията, църквата, образованието и писмената култура.Художествена карта на Дания, Норвегия и Швеция по време на Калмарската уния Така започва една дълга езикова история, която обяснява защо днес норвежкият и датският си приличат толкова много – и защо в същото време могат да звучат толкова различно.

Датският като език на властта и писмеността в Норвегия

След края на Калмарската уния Швеция поема по свой път, но Норвегия остава тясно свързана с Дания. В продължение на векове писменият език в Норвегия е датски. Това означава, че официалните документи, книгите, училищното образование и администрацията използват датска писмена норма. Но определено не означава, че хората в Норвегия просто са започнали да говорят датски. В ежедневието си те продължават да използват местните си норвежки говори – диалекти, които живеят в долините, по крайбрежието, във фиордите, в селата и градовете. Получава се интересна ситуация: Норвегия пише на датски, но говори на норвежки. Именно оттук идва голямата близост между съвременния датски и норвежкия bokmål. Ако погледнем текст на датски и текст на норвежки bokmål, често можем да разберем голяма част от думите, дори без да сме учили и двата езика. Например:
Български Норвежки Датски
Аз съм щастлив/а. Jeg er glad. Jeg er glad.
Имам книга. Jeg har en bok. Jeg har en bog.
Как се казваш? Hva heter du? Hvad hedder du?
В писмена форма разликите са малки: норвежкото bok съответства на датското bog, а hva и heter – на датските hvad и hedder. При произношението обаче контрастът е много по-осезаем.

1814 г. – политическа промяна и езиковият въпрос в Норвегия

Големият обрат идва през 1814 г. Тогава Норвегия се отделя от Дания, но не получава пълна независимост в съвременния смисъл. Вместо това страната влиза в уния с Швеция. Политическият пейзаж се променя, но езиковият въпрос остава отворен.Художествена сцена от Норвегия през 1814 г. с норвежки знамена и обществено събиране А въпросът е много важен: ако Норвегия вече не е част от Дания, какъв трябва да бъде нейният писмен език? Трябва ли да се запази датската писмена традиция и постепенно да се приспособи към норвежкото произношение? Или трябва да се създаде нова писмена норма, изградена върху истинските норвежки диалекти? От този спор постепенно се оформят двете официални писмени форми на съвременния норвежки: bokmål и nynorsk.

Bokmål и nynorsk – двете писмени норми на норвежкия език

Художествена илюстрация на bokmål и nynorsk като две писмени норми на норвежкия език Bokmål е писмената форма, която исторически произлиза от датски, но постепенно е променяна и „норвегизирана“. Затова той е много близък до датския в правопис, лексика и структура. За повечето чужденци, които започват курс по норвежки, именно bokmål е първата и най-разпространена форма, с която се срещат. Nynorsk, от друга страна, е опит да се изгради писмен норвежки върху основата на местните норвежки диалекти. Тук ключова фигура е Ивар Осен (Ivar Aasen) – езиковедът, който обикаля Норвегия, събира диалектен материал и създава основата на новата писмена норма. Ако трябва да го кажем образно: bokmål гледа към Копенхаген, а nynorsk гледа към норвежките планини, долини и фиорди. И двете форми са норвежки. И двете са официални. Но носят различна история и различно усещане.

Защо датският език звучи толкова различно?

  Една от най-големите изненади за хората, които вече знаят малко норвежки, е следната: датският изглежда познат на хартия, но на слух може да бъде истинско предизвикателство. Именно затова в добрия курс по датски език слушането и произношението трябва да присъстват още от самото начало. Причината е в произношението. Датският има силна редукция на звуковете. Много букви се пишат, но не се чуват ясно. Някои съгласни омекват, окончанията често се „поглъщат“, а думите понякога сякаш се сливат една с друга. Освен това датският има характерното явление stød – особен гласов елемент, който за чужденците често звучи като леко прекъсване или напрежение в гласа. Той е една от причините датският да има толкова специфично звучене. Затова много хора казват, че датският не е толкова труден за четене, колкото за слушане. На хартия той може да изглежда близък до норвежкия, но в реална реч изисква време, търпение и много упражнение.

По-лесен ли е норвежкият от датския?

За много учащи норвежкият се усеща по-достъпен в началото. Произношението обикновено е по-ясно, връзката между написаното и изговореното е по-прозрачна, а думите се разпознават по-лесно в потока на речта. Но норвежкият има своята трудност – диалектите. В Норвегия диалектите са живи, видими и напълно естествени в ежедневието. Хората говорят с местния си говор по телевизията, в университета, на работа и в обществения живот. Това е прекрасно богатство, но за чужденците може да бъде предизвикателство. Тоест норвежкият често е по-лесен за започване, но става много по-шарен, когато човек започне да слуша реална реч от различни части на страната. И точно тук започва най-любопитната част: как тази обща история се вижда в конкретните думи, окончания, звукове и малки езикови навици, които отличават норвежкия от датския.

Норвежки и датски – два езика с общо минало, но различен глас

Историята на норвежкия и датския е история за близост и разграничаване – за векове общо политическо минало, за датска писмена традиция в Норвегия, за живи норвежки диалекти и за една страна, която след 1814 г. започва да търси не само политическата, но и езиковата си идентичност. Когато днес сравняваме норвежки и датски, не сравняваме просто две граматики или два списъка с думи. Сравняваме два езика, тръгнали от обща северна история, но поели в различни посоки. Норвежкият носи следите на борбата за собствен писмен облик и богатството на диалектите, а датският пази своето меко произношение, редуцираните звукове и характерния ритъм, който в началото може да обърка ухото, но с времето започва да има свой чар. На хартия двата езика често изглеждат близки и познати. Датският, норвежкият и шведският образуват близка скандинавска езикова общност и до известна степен са взаимно разбираеми.

Какво предстои във втората част?

В първата част проследихме общата им история – от Калмарската уния, през датското влияние в Норвегия, до езиковите реформи и появата на bokmål и nynorsk. Но това е само началото. А ако общата история на двата езика вече е събудила любопитството Ви, в NordStudeo можете да изучавате както норвежки, така и датски език – онлайн, с преподавател и в малка група. Във втората част ще влезем още по-конкретно в самите езици: ще видим как да различаваме норвежки и датски по думи, правопис и произношение; кои форми най-често издават езика; какво е по-трудно в датския и какво — в норвежкия; и ще дадем практични примери, които да помогнат на всеки, който се колебае между двата северни пътя.

Свързани статии