Нидерландски vs Фламандски (Nederlands vs Vlaams), Част 1
Който си мисли, че нидерландският се говори само в Нидерландия, греши. Това е официален език и в други страни. Например в северната част на Белгия, известна като Фландрия. Въпреки това жителите на тази провинция често казват, че говорят фламандски, а не нидерландски. Фламандският обаче не е официален език, а диалект. Понякога се нарича и „междинен език“.
Въпреки че фламандският език по принцип е вариант на нидерландския, съществуват някои разлики. В тази статия ще разгледаме най-важните разлики между нидерландския и фламандския език. След това ще сравним няколко нидерландски и фламандски думи и накрая ще се спрем на културните разлики между холандците и белгийците.
Най-големи разлики между нидерландския и фламандския език
Нека разгледаме някои от най-важните езикови аспекти, като произношението, лексиката, граматиката и разговорния език.
- Произношение
Ако помолите холандец и фламандец да произнесат едно и също изречение, бързо ще забележите разлика в произношението. Така например във Фландрия, както и в южната част на Холандия, се говори с „меко г“. Острото „х“ в Нидерландия се чува сравнително рядко в нейната съседка Белгия. Освен това буквите „v” и „w” се произнасят различно спрямо двете говорни норми. Ще „обрисуваме“ разликата с думите „vriend“ (приятел) и „want” (защото):
- В Нидерландия ще чуем първата като „фринт“, а втората като „вант“
- В Белгия пък те ще звучат като „вринт“ и „уант“
Тоест, буквата „v” в Нидерландия се произнася като „ф“, а “w” като „в“. За контраст в Белгия чуваме „v” като „в“, а „w” като „уъ“.
Въпреки разликите в произношението, в повечето случаи холандецът разбира за какво говори фламандецът и обратното. Това се дължи на факта, че холандският език е стандартният език както в Нидерландия, така и във Фландрия.
- Лексика
Тъй като лексиката до голяма степен е еднаква, когато холандец говори с фламандец, в повечето случаи те се разбират. Има обаче някои основни думи, които бележат разликата в дилектите. Например:
- стая – de kamer (NL) и de kot (BE)
- желание – de trek (NL) и de goesting (BE)
- рокля – de jurk (NL) и het kleedje (BE)
- тост сандвич – de tosti (NL) и croque-monsieur (BE)
Разбира се, предвид културните разлики някои изрази също може да се чуят по различен начин в двете държави. Любопитно е също, че един и същи израз или дума могат да означават различни неща, в зависимост къде се използват. Ето и няколко примери:
- de academicus – в Белгия: служител в университет; в Нидерландия: човек с университетско образование
- het mes snijdt aan twee kanten – в Белгия: има и негативи в ситуацията; в Нидерландия: това е изгодно и за двете страни
- Граматика
Белгия и Нидерландия използват една и съща официална правописна система на нидерландския език. Затова може би мислите, че няма граматически разлики, но всъщност има. Фламандците използват местоименията по различен начин от холандците. В Нидерландия често се обръщаме към някого с „jij” или „je” (на „ти“), но познаваме и учтивата форма „u”. Във Фландрия е различно, защото тук се използва „uw” (Ваш) за „jouw” (твой) и „ge” и „gij” вместо „je” и „jij”. Вместо „je” често се използва и „u”.
Когато сравняваме граматиката на нидерландския и фламандския език, виждаме, че има разлика и в употребата на умалителни думи. В Нидерландия тези думи често завършват на „-je“, „-tje“ или „-pje“, докато във Фландрия се използва предимно окончанието „-ke“ или „-ske“. Така например, умалителната форма на „boek“ (книга) в нидерландския език е „boekje“, а във фламандския – „boekske“.
- Разговорна реч
По-рано в този текст прочетохте, че фламандците използват други думи за определени неща и че понякога формулират изреченията по малко по-различен начин от нидерландците. Такива неща оказват влияние върху разговорната реч, която можете да срещнете и в двете страни.
Разликите в разговорния език стават ясни, когато разгледаме поговорките. Искате ли да кажете на нидерландски, че някой е закъснял за нещо? Тогава вероятно ще кажете, че „mosterd na de maaltijd“, тоест, че горчицата е дошла след чак, след като сме се нахранили. Във Фландрия не познават тази поговорка, а казват „vijgen na Pasen” или „сушени смокини след Великден“*. Има и много други поговорки, които могат да създадат объркване, когато холандци и фламандци разговарят помежду си.
*vijgen na Pasen – по време на 40-дневния пост преди Великден сладкишите са били забранени, само сушените смокини са били разрешени и, разбира се, популярни. Тъй като в миналото вносът се е забавял, смокините често са пристигали едва след Великден, когато вече не беше необходимо да се ядат.
Разликите в разговорния език се дължи и на различните диалекти, които се говорят както в Нидерландия, така и във Фландрия. В Нидерландия се говорят много диалекти и същото важи и за Фландрия. Диалектите, които се говорят в северната част на Белгия, са западнофламандски, източнофламандски, френско-фламандски и зееландско-фламандски. Тъй като всеки диалект е развил свой собствен разговорен език през годините, комуникацията между холандец и фламандски понякога може да бъде трудна.
Нидерландският и фламандският са много по-близки, отколкото изглеждат на пръв поглед – споделят общ стандартен език, правопис и граматична основа. Въпреки това разликите в произношението, лексиката, местоименията, умалителните форми и разговорната реч са напълно реални и ясно осезаеми в ежедневната комуникация. Именно тези нюанси правят езика жив, пъстър и тясно свързан с културния контекст, в който се използва.
За изучаващите нидерландски това означава едно: няма „по-правилен“ вариант, а различни реалности на един и същ език. Колкото по-добре разпознавате тези разлики, толкова по-уверено ще се чувствате – независимо дали общувате с холандци или фламандци.
В Част 2 ще надградим езиковата картина, като се спрем на културните разлики между Нидерландия и Фландрия – как мислят хората, как общуват, какво стои зад езиковите избори и защо понякога едни и същи думи звучат толкова различно. Очаквайте продължението!
