Один – върховният бог в староскандинавската митология

Тази статия е част от поредица, посветена на староскандинавската митология и нейните богове. Текстовете са написани от Ангел, преподавател по шведски в NordStudeo, с дългогодишен интерес към скандинавската история и митология. Поредицата представя митовете разказно и достъпно, с внимание към културния контекст и детайла.

Один е главният бог в староскандинавската митология. Заедно с братята си Вили и Ве той създава света от тялото на ледения великан Имир – от мозъка му създава облаците, от кръвта му – реките, моретата и океаните, а от косата му – горите.

Наричан е „Бащата на всички“, защото създава първите хора от дънерите на дървета и им вдъхва живот. Один е бог на мъдростта, знанието, магията и войната – образ сложен и противоречив, далеч отвъд този на обикновен воин.

Той има осемкрак кон – Слейпнир, най-бързия на света, златен пръстен, от който на всеки девет дни се ражда нов пръстен, и непобедимо копие за война – Гунгнир. Често е изобразяван с два вълка – Гери и Фреки, както и с два гарвана – Хугин и Мунин.

Гарваните Хугин и Мунин са негови съгледвачи. Те му съобщават всичко случващо се в деветте свята. Според една разпространена легенда думите за „памет“ и „помня“ в почти всички скандинавски езици произлизат именно от имената на тези две птици.

Один е едноок, защото жертва едното си око, хвърляйки го в кладенеца на познанието. В замяна получава мъдрост. Той е и създателят на руните – записаното знание, както и пазител на медовината на познанието, която прави пилият от нея по-способен и го вдъхновява да твори поезия.

Посветен е и в магическото изкуство „сейд“, научено от богинята Фрея. Наред с многото си прозвища, Один е наричан още „Богът-гарван“, „Бащата на битката“ и „Обесеният бог“.

Той възлага на валкириите – богини и полубогини, жени-воини – да му водят половината от душите на хората, загинали с оръжие в ръка. Те живеят във Валхала – един от неговите дворци. Там всеки ден се сражават помежду си и се убиват, а всяка вечер възкръсват, пируват и се веселят до зори.

От тях се очаква да усъвършенстват бойните си умения, за да могат достойно да се включат в Рагнарьок – последната битка. В уречения час 500 воини ще излязат рамо до рамо през всяка една от петстотинте порти на Валхала.

Другата половина от смело загиналите на бойното поле – особено земеделците и хората, за които битката не е ежедневие – отиват в двореца на Фрея Фолкванг. Това е поисканата от нея цена, за да научи Один на сейд, като уговорката е, че и те трябва да се включат в Рагнарьок, когато удари часът.

Според друга история Один, предводител на рода на Асите, имал приятел – Мимир, по-мъдър от всички същества в деветте свята. Той бил изпратен като заложник в света на Ваните – богове, с които Асите водели дълга и кръвопролитна война.

Поради неразбирателство и накърнена чест Ваните обезглавили Мимир и изпратили главата му обратно на Один. Богът-гарван я запазил и с помощта на магия можел да я съживява и да се съветва с нея, така че великата мъдрост на приятеля му да не бъде изгубена.

Прозвището „Обесеният бог“ идва от това, че Один сам се обесва на Дървото на живота Игдрасил и виси от клоните му полужив в продължение на девет дни и девет нощи. Това е последната цена, която плаща в замяна на върховното знание за живота и смъртта.

Именно знанието е това, което Бащата на всички цени над всичко друго – защото в него се крие единствената му надежда да предотврати залеза на боговете и края на всичко живо след Рагнарьок.

Один живее в Асгард – света на Асите – в своя огромен дворец Валаскялф, заедно със съпругата си Фриг, сина им Балдер и другия си син – Тор, чиято майка е великанка от Йотунхайм.

Той разполага с вълшебния трон Хлидскялф, издълбан в самата скала на планината. Когато седне на него, Один може да вижда през морета, планини и земи до най-отдалечените точки на деветте свята – и нищо не убягва от острия му поглед.

И до ден днешен срядата носи неговото име в почти всички германски езици.