С какво свързвате Скандинавия? Може би със студеното време и почти безкрайния мрак през зимата? Е, прави сте, но какво ще кажете за прохладните лета и почти безкрайната светлина през лятото? Вече не звучи никак зле, нали?

А ако ви кажем, че никой не се радва на лятото повече от скандинавците и че никой не го посреща като тях? Ако вече сте наши ученици, със сигурност знаете за какво говорим, а ако още не сте, то следва да научите.

Празниците midsommar в Швеция и Sankthans в Дания и Норвегия споделят любовта си към лятото и светлината, но я изразяват по различни начини. И сега ще отговорим на въпросите кога, къде, защо и как?

Кога?

Навечерието на midsommar (midsommarafton) в Швеция винаги се пада в петъка около лятното слънцестоене, между 19-ти и 25-ти юни, а денят на midsommar (midsommardagen) в съботата между 20-ти и 26-ти юни. В миналото са се падали на 23-ти и съответно 24-ти юни.

Навечерието на Sankthans (sankthansaften) в Дания и Норвегия се пада на 23-ти юни, а денят на Sankthans – на 24-ти юни.

Къде?

• В някой парк, на някоя поляна или често някъде нависоко, например хълм. Не задължително, но във всеки случай добро допълнение към вечерта, е наблюдаването на залеза.

• В някой парк, на някоя поляна или често някъде нависоко, например хълм, но задължително на място, където безопасно може да се запали огън.

Защо?

И в трите страни празникът има езически корени. По начало това е празник на лятното слънцестоене, затова и се празнува около 21-ви юни – най-дългия ден от годината. В последствие обаче, с навлизането на християнството в скандинавските страни, църквата започва да отбелязва рождението на свети Йоан Кръстител на 24-ти юни, с което се измества и празненството. Е, от имената (а и от датите по-горе) сами може да видите, че шведите не са изневерили на традициите си и до ден днешен празнуват преди всичко midsommar, докато датчаните и норвежците отбелязват Sankthans – деня на свети Йоан Кръстител (макар и в основата си и трите празника да не представляват нищо друго освен любов към лятото и светлината).

Как?

Ето и най-вълнуващата част. Как се отбелязват midsommar и Sankthans?

Задължителни са песните и танците около т.нар. midsommarstång или majstång. Също така с похапване на херинга, пресни картофки с копър, а за десерт ягоди – пресни или върху ягодова торта. А сега едно по едно.

Какво е midsommarstång? Midsommarstång е дървен стълб, който наподобява формата на кръст и който е украсен с листа и цветя. Формата на кръст вероятно не е случайна и носи християнска символика. Още по-малко случайни са листата и цветята – те символизират така обичаното лято! А откъде идва другото му име majstång ли? Ако сте си помислили, че има нещо общо с месец май и сте се зачудили защо е така, не сте прави – името идва от стария глагол maja, който означава „украсявам с листа“.

А хапването? Е, за него какво толкова да кажем, самото присъствие на думата „ягода“ говори само по себе си и всеки швед ще ви каже, че midsommar без ягоди не е истински midsommar! Е, и без алкохол, естествено.

Задължителни са запалването на клада и песните около нея. А защо трябва да се пали огън ли? Нека започнем отначало.

В миналото се е палил тлеещ огън, чиято замираща светлина символизирала, че дните оттук нататък ще стават все по-кратки, докато светлината не изчезне напълно. Освен това се е смятало, че злите сили са изключително активни около навечерието и деня на Sankthans, и огънят целял да ги прогони, а с навлизането на християнството започнало да се практикува и изгаряне на вещици и вещери на клада. В днешно време традицията отчасти е запазена – често се изгарят вещици от хартия.

А какви песни се пеят? Песента-символ и тук е една – „Vi elsker vort land” („Обичаме страната си“), още известна като „Midsommervisen“ („Песента на лятното слънцестоене“).

И тук задължително е паленето на огън (ако времето позволява, естествено), по крайбрежието за предпочитане на плажа, а във вътрешността на страната – на брега на някое езеро, на някой хълм или планински връх. Колкото по-високо е, толкова по-добре.  

В миналото норвежците, също както датчаните, са вярвали, че злите сили са изключително активни около навечерието и деня на Sankthans, и затова са палели огън – за да прогонят тези зли сили. Друг обичай, който вече не се спазва, е този младите, не омъжени момичета да слагат току-що откъснати цветя под възглавниците си през нощта на Sankthans, защото са вярвали, че така ще сънуват бъдещия си съпруг.

Традиции, които се спазват и до ден днешен, са запалването на огън, на места и изгарянето на кукли-вещици, отбелязването на празника с барбекю или т.нар. kaffebål – запалване на малък огън сред природата, на който се приготвя кафе.

Е, коя от традициите ви допада най-много? В кое празненство с удоволствие бихте се включили? Споделете с нас, като се запишете на курс по шведски, датски или норвежки език.